Живот и дейност

   Дейността на двамата братя Димитър и Константин Миладинови съвпада с периода на задълбочаване на българското национално възраждане на Македония. Чрез своите творби те оставят трайни следи в историята на нашия народ и на славянството изобщо.

   Родният град на двамата братя е Струга е разположен на северния край на Охридското езеро там където изтича река Дрин.  Със Струга Охрид и Охридското езеро е свързана голяма част от дейността на Миладинови. Красотата на природата, историческите паметници и легенди допринася не малко за паметният им патриотизъм.

   В тая обстановка,  изпълнена с красота и исторически спомени израстват двамата братя.

     Димитър е роден през 1810 година, а Константин през 1830 година.

   Струга е град на земеделие,  рудодобив,  дребно занаятчийство и други. Семейството е бедно и многолюдно – шест синове и две дъщери. Баща им се казва Христо,  който е беден грънчар. Жаден за наука той иска да изучи поне единия от синовете си,  затова след години Христо Миладинов изпраща сина си Димитър в манастир ,,Св. Наум” за да се научи да чете на гръцки. Там Димитър прекарва известно време, като послушник, но установява , че наученото не е достатъчно и продължава да учи в гръцкото класно училище в Охрид, което завършва успешно. Тук в Охрид през 1830 Димитър започва своята учителска дейност,  която съчетава с борбата срещу фанариотското духовенство. През 1867 година той пише до кукушани ,,Скачам от радост,  като гледам вашата любов и вашия стремеж към нашият матерен език …”

   По–късно Миладинов ще напише в едно от писмата си : ,, О , как ме е срам,  че на гръцки език излагам своите славянски чувства и сам не отдавна съм захванал да разбирам славянския език”.  Славянското самочувствие на Димитър Миладинов е израз на неговата дълбока любов към славянството. Действително при първото си учителствуване в Охрид през 1832 той започва да преподава на гръцки, но въпреки това е правил опит да преподава на български език в черква. Димитър Миладинов излиза от Янинската гимназия с много добра подготовка на учител-елинист. Тази подготовка проличава навсякъде, където учителства през следващите години. Освен учителстване той се занимава патриотично с превеждане на черковни молитви на български за да могат свещениците да преподават на български език. Това събужда недоволството на гръцките владици, които още през 40-те години започват гоненията си срещу него.

   В края на 40-те началото на 50-те години в просветната работа и борба до Димитър Миладинов застава и неговият по- малък брат Константин. Роден през 1830 година, той учи при брат си в Струга, Охрид и Кукуш, след което Димитър го праща да завърши гимназия в Янина. Завърнал се от там Константин учителства две години в село Търново край Битоля. Тук той се оформя, като патриот и води битки съвместно с брат си, с месните гъркомани. По- късно той заминава за Атина и завършва елинска филология, а по-късно прекарва известно време в Зографският манастир за да се запознае със славянското и богословското училище .

   Започналата през 1853 година Кримска война е важен момент в живота и обществената дейност на Миладинови. Тя предизвиква общ патриотичен подем и събужда надеждите на народа за близко освобождение. Времето на войната не е особено благоприятно за открита патриотична дейност в страната, затова Димитър Миладинов напуска Битоля и се мести в Херцеговина, като обикаля из Босна. В Нови Сад той се запознава с живота и културата на Сърбите в Австро-Унгария. Така той изучава внимателно положението на други славянски народи, сравнява го с това в Македония и това му вдъхва нови подтици за борба. По- късно той изпраща по-малкия си брат Константин в Московски университет. В Москва Константин Миладинов попада сред цяла дружина български студенти : Любен Каравелов, Васил Попович и други. Тук те не само учат, но се чувствуват, като представители на своя народ и чрез статии и материали на Руското общество се осведомяват за положението на поробеното славянско население на Балканския полуостров. Голяма част от българските студенти проявяват литературни дарби . Така през 1860 – 1862 те издават свое списание братски труд. В Москва Константин превежда от Руски и издава брошурата ,,Православни братства в Югозападна Русия”  насочена срещу католическата пропаганда. Той се занимава и с научна работа събирайки материали и за историята на Охридската архиепископия и публикува статията в Охридската архиепископия .

   От Москва Константин Миладинов влиза във връзка и с Раковски. Това е една забележителна, но слабо позната страница от живота на двамата братя. Преди всичко с него е бил свързан Димитър Миладинов. Той е притежавал ,,Показалеца” с надписа на Раковски, а също и поемата ,, Горски пътник”. Животът на двамата братя е изпълнен с много патриотизъм. Интригите и клеветите на гръцката патриаршия са извършвали своето – Братята са обвинени, като руски агенти заради връзките им с Руските патриотични представители. Двамата братя са пламенни патриоти мечтаещи за освобождението на своят народ, смели борци за културната независимост на народа си и апостоли на Българо-Руската дружба, на дружбата между другите славяни и славянската солидарност. За тях по–късно пишат много Руски професори.

   Братята умират от тиф един след друг – Константин на 6 или 7 януари, а Димитър между 10-12 януари 1862 година. За смъртта им цариградските българи узнават след една седмица. Погребението се извършва без свидетели, затова и гробът им остава неизвестен. Трагичната гибел на двамата братя потиска цялата страна и намира отзвук далеч извън границите на Турската империя – сред руси, хървати, сърби, чехи, поляци и други. За Миладиновци се носят легенди, изказват се много предположения за преките причини на тяхната смърт, дълго и упорито се разпространява мълва, че те са отровени. Тази мълва не се потвърждава от сигурни свидетелства. Това обаче няма съществено значение, защото братята падат сразени от жестоката потисническа система, която господства в Турската империя – като една от най-скъпите жертви, които нашият народ е дал в своята вековна борба за напредък, национална независимост и свобода.

 Сборникът на братя Миладинови ,,Български народни песни” предизвиква бурно възхищение и интерес на нашия народ за, което по–късно пишат много български писатели. Сборникът има и друго значение – той служи като пример, като фокус на много бъдещи фолклористи. Прекрасен израз на почитта на българският народ към делото на Миладинови дава Иван Вазов в своята творба ,,Епопея на забравените”.

Анна Иванова Бончева  – ученичка в ОУ „Братя Миладинови“ град Бургас

StudentBlog theme is brought to you by Quasargaming.com online slot games such as Plenty on twenty, Fruits and sevens and Columbus deluxe.